Пътуването ни започва през гр. Русе, през Дунав мост и първата спирка беше в Букурещ, столицата на Румъния, известен още като Малкият Париж заради копието на Триумфалната арка и красивата архитектура на града. Посетихме Музеят на румънското село. Музеят е на открито. Къщите са автентични, докарани цели или разглобени от различни краища на Румъния, и пресъздават бита на румънския селянин през годините. Покривите на къщите са уникални, повечето са дървени, от различни клони, слама, пръчки или дървени плочки. Оградите са или керпичени, или дървени, с различни дърворезби и украси по тях:
След това потеглихме към Синая. Градчето е много красиво, наричат го "Перлата на Карпатите". Голям румънски зимен курорт е. Има множество ски-писти, лифтове и хотели с най-различни големини и пищност.
Стигнахме и до Замъка на Бран или по-известен като Замъкът на граф Дракула. Трансилванският замък Бран се свързва с името на румънския княз Влад Цепеш, управлявал през 15 век, който е вдъхновил писателя Брам Стокър за историята за граф Дракула. Замъкът Дракула беше върнат на нюйоркския архитект Доминик фон Хабсбург през май 2006 година.Комунистите бяха конфискували замъка от майка му, принцеса Илияна, през 1948 г. - годината, в която кралското семейство бе принудено да напусне страната.
След Замъка Бран се отправихме към Брашов - един прекрасен средновековен град в Трансивлания . Разгледахме Старото кметство, Черната църква – най-голямата готическа катедрала в Източна Европа, Бялата и Черната кула, църквата “Св. Бартоломей” – най-старият архитектурен паметник в града. Минахме по най-тясната уличка в Европа и се качихме с лифта на хълма, да надписа Брашов, които е подобен на този в Холивуд.
Накрая се оказа, че в града тече традиционният Октоберфест и по този случай пийнахме биричка и се насладихме на интересна програма на живо на сцената на площада. Беше много интересно.
След Брашов се отправихме към Синая, където беше нашият хотел - Каза Ноастра. Хотелчето не е луксозно, но има всичко необходимо за нощувка. Вечерята в ресторанта на хотела беше много хубава. Още на вратата ни посрещнаха с хляб и сол и по чашка цуйка - традиционната тяхна ракия. Всяко ястие ни се поднасяше по много атрактивен начин - гасеха светлините, оркестърът изпълняваше определена музика и сервитьорите, около 10 на брой, излизаха в редица и по заучен начин ни се покланяха и сервираха ястието. Така - 4 пъти, за всяко блюдо. Беше много приятно и се чувстваш някак специален. Играхме доста народни хора - и техни румънски, и наши си български. Най-страхотното, разбира се, беше Ситно влашко хоро, което аз много обичам. Собственикът е един много интересен и атрактивен човек. Постоянно следеше и контролираше ситуацията и всичко беше много точно и подредено във времето. Навсякъде имаше картини, рисунки и снимки с неговия лик.
След нощувката тръгнахме към Двореца Пелеш - лятна резиденция на краля. Ето малко информация за него:
Замъкът е построен в стил неоренесанс между 1873 и 1914 г. Наречен е по името на протичащата наблизо планинска река. Румънският крал Карол I (1839-1914) закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км. земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя проект, който се харесва на краля: неголям замък в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс.
Строителството прекъсва за кратко през 1877-8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състоява бал по повод коронясването на Карол І. В замъка се ражда престолонаследникът Карол II през 1893 г.
През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975–1990 г. (последните 14 год. на комунистическо управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.
След Румънската революция (1989) замъците Пелеш и Пелишор наблизо отново са отворени за туристи. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това в резултат на преговори между краля и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.
В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за посещения от 9 до 17 ч. от сряда до неделя вкл. През ноември замъкът е затворен. От 168 помещения за посещение са отворени 35.
Първи архитект на замъка е германецът Йохан Шулц (1876-1883), негов приемник е чешкият архитект Карел Лиман. Основният архитектурен стил е неоренесанс, но в богато изписаните фасади към вътрешния двор личи саксонско влияние, а във вътрешния интериор, украсен с богати дърворезби и изискани тъкани, се усеща и влиянието на барока.
Замъкът имат разгъната застроена площ от 3200 кв. метра и 168 стаи. Притежава колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, фарфор, книги, гоблени и книги. Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета. Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул, Ъспарта и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария.
Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на 7 тераси, окръжаващи замъка, и изпълнени също в стил „неоренесанс“. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи.
Накрая отидохме и в Букурещ. Отново разгледахме от автобуса забележителностите на града. Посетихме Парламента, Триумфалната арка, Атене, Народния театър, Университета, площада на Революцията, площада на Победата, Кралския дворец. Посещение на Патриаршията, църквата "Св.св. Константин и Елена", където можете да се поклоните пред мощите на светеца св. Димитър Басарбовски. А най-накрая - свободно време в един страхотен МОЛ :)
Това беше едно чудесно пътуване!
Панорама „Плевенска епопея – 1877 г.гр. Плевен
Панорамата е уникален за европейския югоизток паметник, който сполучливо осъществява синхрон между реалното събитие, случило се някога и неговото художествено пресъздаване. Оживяват бойни сцени, а навън е същият ландшафт - земята, приютила в братски могили костите на загиналите.
