Искам да разкажа за нашето пътешествие да Охрид и Охридското езеро. Посетихме го през 2006 г. заедно с певческа група "Вълшебни звуци" от с. Победа, Плевенско, в която пеят майка ми и вуйна ми.
През 1980 година езерото заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
Ето обща информация за Охридското езеро:
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река Черни Дрин (Црън Дрим) река Сатеска изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².
Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му - 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани - 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.
Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Според дълбочината си езерото се нарежда на седмо място в Европа. По площ Охридското езеро следва най-голямото езеро на Балканите - Шкодренското (368 км²), чиято максимална дълбочина обаче е 44 м., а средната му - 10 м.
От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. В македонската част на езерото се намират градовете Охрид и Струга, а в албанската - град Поградец. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море.
Първо, на пристанището се качихме на лодка, певиците от групата изпяха песните "Охридското езеро" и "Биляна платно белеше". Беше много вълнуващо да слушаш песента и да се возиз в лодка във чистите и прозрачни води на прекрасното Охридско езеро!
Слязохме от лодката в едно много приятно заливче, в подножието на църквата Св.Йоан Канео - една от най-живописните църкви в Охрид. Разположена е върху скала над езерото и е кръстена на рибарския квартал Канео, над която е разположена. Смята се, че е била построена в края на 13-ти или началото на 14-ти век.
Безспорно най-внушителна е Самуиловата крепост. След като избира Охрид за столица на българската държава, Самуил започва да обновява крепостните стени на града заради стратегическото му значение за държавата. Смята се, че днешната форма на крепостта датира именно от времето на Самуил. Докато се разхождаме и полагам усилия да преодолея страха си от височини почти си представям как преди много векове войните на българския владетел храбро да са се сражавали зад стените на крепостта, защитавайки земите си до последен дъх.
Слизаме надолу към хълма Плаошник, където се намира манастирският комплекс "Свети Климент и Панталеймон". Построен е от Свети Климент Охридски по лично поръчение на княз Борис I. Около църквата се създава и прочутата Охридска книжовна школа. След смъртта на Климент през 916 г. той е погребан в манастира. През 15-ти век обаче той е разрушен от турците и мощите му са пренесени в църквата "Света Богородица Перивлепта", която също посещаваме по пътя ни надолу. Най-големият и внушителен храм обаче е "Света София", съхраняващ френски от 11-ти, 12-ти и 13-ти век. След преместването на столицата на България от Самуил в Охрид "Света София" става катедрален храм на Българската патриаршия и на наследилата я след падането под византийска власт Охридска архиепископия. По време на турското робство църквата е превърната в джамия.
Части от Самуиловата крепост
Църквата "Св.КлиментОхридски"
Амфитеатърът в Охрид
Завършваме кратката си обиколка на града с посещение на прочутите Билянини извори, които са с над 1000-годишна история. През последните месеци те бяха пресъхнали, но сега водата отново тече. И тук има легенда – красивата девойка Биляна и цар Самуил се срещнали в градината край изворите. Когато съпругата на Самуил, гъркинята Агата, разбрала за любовта между двамата, заповядала на двамата си братя да убият Биляна. Те обаче били толкова пленени от красотата на девойката, че не могли да я убият. Тогава Агата изпратила Биляна в пещера в планината Галичица, където родила и отгледала син на Самуил. Местните хора вярват, че водата на Билянините извори има лечебна сила – ако стъпите на един от камъните и се завъртите три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмладите с 10 години. Пробвахме, разбира се :)
Следващата ни спирка е манастирът Свети Наум. Пристигаме малко преди обед и ни посрещат десетки пъстри пауни, които надават писъци за поздрав. Някои дори са така добри да разперят опашките си и по този начин ни се представят в цялото си великолепие.
Манастирът се намира на югоизточния бряг на Охридското езеро, съвсем близо до границата с Албания. Не е известно точно кога е построен, но се смята, че това е станало между 893 и 900 г. Създаден е от Свети Наум Охридски, най-младия от първите ученици на Св. Св. Кирил и Методий, с помощта на българските владетели Борис и Симеон. След края на учителската си дейност Свети Наум се оттегля в този манастир. След смъртта му през 910 г. манастирската църква е преименувана на негово име. Именно в нея се намират и мощите на Свети Наум. Според популярно вярване, ако долепите ухо до каменния саркофаг, в който са положени мощите му, можете да чуете туптене на сърце, друг е въпросът дали това е сърцето на светеца или вашето собствено.
Пауните в Св.Наум
Прекрасен е с разперените си пера!
Пауните в Св.Наум
Прекрасен е с разперените си пера!
На втория ден посетихме и гр. Струга, от където от Охридското езеро се "излива" река Църни дрин. Много е красиво и вълнуващо да стоиш на моста над водата(А и цветът на водата е уникален!)
Разгледахме града, не е нищо особено, някак си твърде ислямско и ориенталско ми се стори, всички сервитьори, бармани и магазинери бяха мъже и ми дойдоха в повече. Разгледахме и отвън къщата на Братя Миладинови, пред която беше техния паметник.
Като се върнахме в Охрид се разходихме по центъра, спяхме до прекрасния Паметник на Светите братя Кирил и Методий, насладихме се на прекрасните и уютни малки хотелчета, красиви градинки и асмите отрупани с грозде и кивита.
А сега малко информация за участието на група "Вълшебни звуци" в Охридския фестивал. Групата участва 2 вечери във фестивала. Пяха и на закрита сцена, и отвън на площада, на самия бряг на езерото. Тамошните хора ни приеха много радушно - радваха ни се, снимаха се с нас, хванаха се на хоро при изпълнението на нашите певици, разпитваха за България и ни поканиха пак да отидем. Разбира се, нашата група получи много награди, грамоти, плакети и обичта на македонската публика.
Ето сайтът на групата. Сигурно съм, че ще ви е интересно да се запознаете с дейността, участията и наградите на нашите певици!
Благодаря ви, че попътувахте с мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар