Аз много мечтаех да посетя този космополитен град, мъжът ми не чак толкова :) Аз надделях :) Взехме екскурзията на промоция, на половин цена. Предварително проучих и прочетох много информация за маршрути, транспорт, забележителности. Разбира се, 3 дни са крайно недостатъчни да разгледаш Истанбул, простиращ се на площ от 5 196 кв. км., разположен на два континента, побрал 17 милиона жители, но все пак си начертахме някакъв план какво, къде и как да посетим. Пътуването беше с нощен преход и бяхме там точно на разсъмване. Бях задрямала точно последните минути и наистина като се събудих имах чувството, че съм в някаква приказка, на място, различно и далечно, и безкрайно интересно.
Случихме на страхотен екскурзовод, възползвахме се от включената в цената безплатна пешеходна обиколка и запознаване с основните забележителности. Обясни ни, че в турците много обичат пазаренето и е направо недопустимо да платиш цената, която ти поискат за дадена стока. Непременно трябва да се пазариш. Колкото и пари да ти кажат, че е цената, винаги трябва да се възмутиш, че е много и да предложиш по-малка сума. Послушахме го и си купихме доста неща за много по-малко пари отколкото ни искаха първоначално :)
От Лалели, кварталът, в който бяхме настанени и който се намира на Историческия полуостов на Истанбул се отправихме към Синята джамия. Минахме покрай магазините Кьошка с изключителен асортимент на халви, локуми и всякакви други сладости. Минахме покрай Университета, Книжния пазар и Капалъ чарши.
Капалъ Чарши
Работно време 08:30 – 19:00ч. неделя – от 9:00
Капалъ чарши е любимо място на туристите и е най-големият закрит пазар в Турция, с над 5000 магазинчета. Повечето сувенири и турски лампи, наргилета, табли, възглавнички и прочие, са сравнително по-евтини в други магазинчета извън прословутия пазар. Ако умеете да се пазарите с търговците, е възможно да се сдобиете и с чудесни подаръци от Капалъ чарши на добра цена. Преминахме набързо през този огромен, шарен и впечатляващ пазар и се отправихме към Синята джамия.
Но първо разгледахме площада пред нея - Хиподрум.
Площадът “Хиподрум” – Намира се пред Синята джамия. Познат е още като “Площада на конете”, защото е използван главно за надбягвания с коне след завладяването на Константинопол.
Тук се намират още: Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.
Египетския обелиск или Обелискът на Теодосий е най-древният паметник, както на Хиподрума, така и в Истанбул. Обелискът е издигнат през ХV в. от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия.
Византийския император Теодосий І заповядва Обелискът да бъде пренесен през 390 г. от Египетския храм на Аполон ( гр. Карнак, обл. Луксор ).
В центъра на Хиподрума се намира и Обелискът на Константин, наречен още Плетена каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген в чест на дядо му Василий І. Висок е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие ( ХІІІ в. ) и превърнати в монети.
Змийската колона
През 326 г. е пренесена по нареждане на император Константин Велики от храма на Аполон в Делфи / Гърция /. Тя е символ на победата на гръцките градове-държави над персите при Палатея. Според преданието телата на трите преплетени змии били направени от щитовете на персийските войници загинали в битките.
Фонтанът на Вилхелм ІІ (1898 г.) известен още като „немският фонтан“ е построен през 1898г. По време на второто си пътешествие в Изтока, немският император Вилхелм ІІ, е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Връщайки се в родината си, изготвил проекта на този изящен фонтан и го подарил на Истанбул.
След това влязохме в Синята джамия
Работно време 9:00-17:00
Вход 20 турски лири
Вход 20 турски лири
Още едно от местата, които изключително ме впечатли…
Намира се точно срещу Света София на площада, като минете през градинката. Няма как да не я забележите със 6-те й впечатляващи минарета. Основното и предназначение е провеждане на молитвени церемонии. От 12:30 до 14:30 е затворена за молитви.
Дължи прякора си на повече от 20 000 декоративни сини, зелени и бели порцеланови плочки донесени от Изник, използвани за украса на вътрешните й стени. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Джамията Султан Ахмед е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Мехмед-ага трябвало да построи джамията с пет минарета, но поради дребна грешка, той я построява със 6.Султанът му казал тя да бъде със златни минарета, но архитектът – вместо “алтън” (злато), чул “алтъ” (шест). Той завършил джамията за 7 г. Това, обаче било обявено за светотатство от имамът в Мека, тъй като нито една джамия по света не можела да се равнява със Свещената джамия – Масджид ал-Харам (в превод от арабски – Забранената джамия) – главният мюсюлмански храм и най-голям по размери в света, в чийто двор се намира Кааба – древен храм, около който е построена джамията. В източния ъгъл на Кааба е вграден „Черният камък“, за който се предполага, че е остатък от метеорит. Според мюсюлманите той е изпратен от Бог на Земята…
При вида на завършения величествен храм, султанът не посмял да накаже архитекта, но го изпратил в Мека да построи още 1 минаре на джамията ал-Харам, от която според корана не бивало да има по-голяма. 400 г. по-късно Синята джамия продължава да е едно от архитектурните чудеса на света. Носят се слухове, че само една от уникалните сини плочки се
търгува на черния пазар между 5 и 50 хиляди долара.
Навън разгледахме отвън Света София и Цистерната Йеребатан.
Слязохме по линията на трамвая и стигнахме до Еминьоньо и се насладихме на гледката от мостовете, корабчетата по пристанището, направихме си и първите супер-изгодни покупки от Истанбул и опитахме специалитета на пристанището Балък екмек т.е. сандвич с риба скумрия и лук. Хубаво е да имате по-дребни пари, защото ако сте се пазарили за нещо и сте го взели на промоция е малко неудобно да дадеш едра сума, затова винаги си носехме дребни пари.
Качихме се на корабче срещу 10 лири (много по-евтино отколкото ни искаха от туристическата фирма за групово возене) и разгледахме Босфора. Корабчето минава покрай двореца Долмабахче, луксозни къщи, известни от турските сериали, резиденции, хотели и забележителности разположени по Босфора. Ще видите:
Въженият мост на Ататюрк свързващ Европа с Азия
Босфорския мост е 4-ти по големина в Европа и 7-ми в света. Построен е в чест на 50-тата годишнина от основаването на Турската република. Извисява се на 64 метра над морето, като дължината му е 1560м, а широчината – 33. Минахме под големите мостове, чувството и емоциите са страхотни.
На връщане влязохме в Египетския пазар или както още е известен
Пазарът на подправките
Работно време от 9:30 до 16:30 ч. Почивен ден: Понеделник
Място, което непременно трябва да се види и едва ли има аналог с друг пазар :)
Сигурна съм, че няма да си тръгнете без да си купите нещо :))) Една сравнително малка кутия с локум, обаче, с най-различни видове, струва около 30 турски лири.
Ще имате най-големият избор от подправки, сушени плодове, ядки, зеленчуци, изкусно декорирани и вкусни локуми с най-различни цветове и вкусове.
Накрая се прибрахме, хапнахме печено пиле и дюнери до хотела, пуснахме си по 2 масажа на масажните столове в хотела (направо животоспасяващо ми подействаха ) и заспахме уморени.
На втория ден маршрутът, който си начертахме беше Паркът на лалетата Емиргян, който се намира нагоре по Босфора, след двата моста, а също и хълмът Чамлъджа, който е на Азиатската част от Истанбул.
Парка Емиргян е градски парк със статут на историческа забележителност. Намира се край Босфора, в квартал Емиргян, район Саръйер (Sarıyer).
По време на византийската епоха, цялата област където днес се простира парка е била покрита с кипариси. За това и е била известна като "Kyparades" или преведено „Кипарисовата гора”. По-късно, през средата на 16 век района става известен като „Феридун бей парк”, понеже става собственост на Феридун бей Нишанчъ – притежател на ранг лорд-канцлер на Османската империя.
През 17 век, османският султан Мурад IV (управлявал в периода 1623-1640 година) предоставя земята на Емир Гюне хан – владетел на Персия от династията на Сафевидите. Причината за подаръка била, че владетелят предал без обсада двореца си и дошъл доброволно в Истанбул заедно с византийската войска. За това и името на парка е променено от „Феридун бей парк” на „Емиргюне парк”, което днес е еволюирало в „Емиргян парк”.
Днес парка обхваща площ от 470 000 м2 на хълм и е обграден от високи стени. Вътре в парка има две декоративни езера, водопад и над 120 вида растения. Емиргян е дом на множество редки видове в световен мащаб, сред които боров камък, алепски бор, морски бор, хималайски кедър, унгарски дъб, калифорнийски тамян, дървото богородичен косъм, камфорово дърво и много други.
Многото трасета за джогинг и маси за пикник, правят парка Емиргян много популярно място за отдих сред местните, особено през почивните и празничните дни. Туристите посещават парка по време на създадения през 2005 година Фестивал на лалето, който продължава през целия месец април. Парка е много посещаван и през лятото, когато парка е чудесно място за разхлаждане и релакс.
Самото лале е тясно свързано с парка Емиргян, за това и фестивала му се провежда тук. Лалето е създадено в Османската империя и е традиционното цвете на Турция и до днес. Почитта на хората към него е толкова голяма, че периода 1718-1730 година е известен като „Епохата на лалето”. През годините обаче, любовта към това цвете отслабва и така до 1960 година. Тогава в Емиргян е създадена специална градина, с която да се възроди забравената традиция за отглеждане на лалета от местните. Явно тактиката е успешна, защото развъждането на цветето в днешни дни граничи с мания.
До парк Емиргян се стига така:
От Кабаташ - автобус №25Е; 22RE; 22
От Таксим - автобус №40; 40T; 42T
Слиза се на спирка Emirgan Durağı
След това минахме по моста Ататюрк и отидохме в азиатската част на Истанбул до най-високата точка на Босфора и Истанбул – “Чамлъджа”. Хълмът, чиято надморска височина е 263 м. ни предложи прекрасна панорама към Мраморно море и Принцовите острови, на историческия полуостров и Босфора. На чаша кафе съзерцавахме величествената гледка открила се пред очите ни, доказваща още веднъж колко величествена е майката природа.
Накрая отидохме до площад Таксим - сърцето на Истанбул и се спуснахме по булевард Истиклял - главната търговска улица на града, с марковите им магазини, типичните трамваи и изключително много народ. Улицата е толкова оживена, че без значение колко е часа или какъв сезон е, ще се сблъскате безспорно с тълпи от хора. Ще бъдете очаровани от множеството магазини, кафенета, и романтични ресторантчета сгушени из малките улички наоколо, които пресичат главната улица.
Стигнахме до Мостът Галата наричан още Златният рог е дълъг 465 метра. На долния си етаж има няколко магазинчета, заведения за хранене и кафенета. От него се открива невероятна гледка към Босфора, както и към прочутият въжен красиво осветен мост на Ататюрк. По целия мост има рибари, които стоят почти денонощно, постоянно вадят риба и мирише на риба. Абсурдно е да се опреш на перилата или да си подпреш там апарата, защото всичко е намазано в риба :)))
Така и не можахме да посетим Принцовите острови, но много искахме. Оставихме си ги за следващия път. Все пак ще дам малко информация за тях:
Принцовите острови са една от най-популярните атракции за туристите, посещаващи Истанбул. Какво ги прави толкова неустоимо притегателни?
Принцовите острови са група от 9 острова, разположени във водите на Мраморно море, на около 20 км от азиатското крайбрежие на Истанбул. 4 от тях (Къналъада, Бургазада, Хелбелиада и Бююкада) са населени и са включени в ежедневните туристически турове от континента, а останалите 5 са миниатюрни по площ и без човешко присъствие.
С масовото въвеждане на параходите като средство за придвижване по вода през XIX в., островите се превръщат в любим курорт за знатните представители на турските, еврейски, гръцки и арменски общности. Днес, чрез ферибот те са достъпни за всички, които искат да си направят дневна екскурзия до едно от най-красивите и нетипични кътчета в околностите на Истанбул.
Още със стъпването ви на твърда земя, ще усетите, че Принцовите острови сякаш нямат нищо общо с присъщата за Турция атмосфера. За да не бъдат нарушени екологичночистата природа и блаженото спокойствие на всеки един островите, моторните превозни средства са забранени. Придвижването става пеша, с велосипеди или с файтони.
В същото време на Принцовите острови има всичко необходимо за удобството на туристите - безброй частни вили, вили под наем, хотели, дневни и нощни заведения, забележителности, атракциони, плажове и всевъзможни варианти за прекарване на свободното време. А ето по няколко думи и за всеки един от 4-те главно Принцови острова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар