Метеора, Μετέωρα, Тhe Holy Monasteries of the Meteora, Монастыри Метеоры, Greece

  Метеора (гр. Μετέωρα) – е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция, прославен с уникално разположените си манастири на върховете на огромни скали.

  От някога двадесет и четирите манастира в Метеора днес действащи са само седем.Снимки и светини от манастирите може да разгледате тук:

• Mанастирът "Преображение Христово", наричан "Големият метеор" - най-забележителният
• "Свети Варлаам"
• "Свети Николай Анапавс" - един от най-живописните
• "Света Варвара" ("Русану") – девически, най-малкият манастир
• "Света Троица" - най-труднодостъпният
• "Свети Стефан" – девически, надвесен над градчето Каламбака
• "Ипапантис" (Ипапанди) - затворен за посещения

  Метеора (гр. Μετέωρα) е удивително място в Централна Гърция, където е все още жива втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република, обитаваща манастири на върховете на грандиозни, устремени към небето, скални кули. Метеора е едно от най-привлекателните места за поклонници и туристи в Гърция. Разбира се, гърците правят всичко за пари и за развиване на туризма и стимулират търговията около забележителностите - навсякъде е пърно със сергии и търговци на магнитчета, сувенири и какви ли не туристически зарибявки.

  Намира се северо-западната част на Тесалийската равнина на около 170 км югозападно от град Литохоро, на около 70 км западно от главния град на Тесалия Лариса, на 21 км от град Трикала и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги). На отиване спряхме в музей и работилница за професионално  създаване на икони. Показаха ни различни стилове на състаряване на дървото, за обработката му, за рисуването, сушенето, лакирането и цялостната изработка на иконите. Купихме си икона със лика на Св. Мина - покровител на семейството.

  Продължихме нататък по пътя към Метеора. Там сред гъстата тъмнозелена маса на дърветата се извисяват около 60 на брой гигантски (високи до 300 метра) скали, придобили през вековете вид на извисяващи се към небето кули с разнообразна форма.

  Когато светлината на Христовата истина осияла тези дотогава езически места, фантастичната, неземна природа на Метеора, привлякла подвижници, презрели земното и устремени към небесното, следващи своя път към Горния Йерусалим. Настанили се сякаш между небето и земята в множеството скални ниши и пещери на Метеора. В долината живеели хора, шумял живот, но поривът на вятъра не донасял до смирените отшелници дори шепота на суетния живот. В труд и молитва те съзерцавали творението и прославяли Твореца.

  В Кастраки отшелниците построили през XI в. първия монашески скит, а по-късно -  първия манастир "Дупиани" и църквата "Протатон", по подобие на едноименната църква на Света Гора Атон. Така било поставено началото на общежителния манастирски живот в Метеора.

  Отшелниците ставали все повече и повече, и не след дълго по върховете на гигантските сиви скали те изградили десетки манастири, до които достигали с вдълбани в камъка стъпала, с въжени стълби, мостове и подемни мрежи.

       

Старинни фотографии, показващи подемните механизми, използвани в манастирите на Метеора до началото на XX век. Източник: users.tri.sch.gr

  Скоро монашеската община прерастнала в монашеска република, организирана по подобие на тази, която и до днес съществува на Св. Гора Атон.

  Първоначално в Метеора царувал мир, но от XIII в. мирът бил нарушен от франки, сърби, каталонци, албанци и турци, провеждащи завоевателни походи до Тесалия. Животът в долината станал небезопасен и непристъпните манастири се оказали както добро убежище за преследваните, така и хранилища на православната вяра и средище на византийското църковно изкуство и иконопис.

  През XVI век, по времето на управлението на турския султан Сюлейман Великолепни (1520-66), манастирският живот на Метеора достигнал най-големия си разцвет; монаси се подвизавали в двадесет и четири манастира, в скитове и келии, а майстори-иконописци от критската школа украсявали храмовете с неповторими фрески и икони.

  През 1988 г. манастирите са включени в списъка на обекти на световното наследство на Юнеско.

  Всъщност Метеора означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята" и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове, което довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.

  
 Християнски подвижници от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на "висящите камъни" отворена и жива страница от книга Битие. Но "едва" преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият общежитиен манастир, основан от св. Атанасий Метеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името "Велик Метеор" или "Платилитос" (плосък камък).

  Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15. От тях шест действащи - четири мъжки и два женски. В този небесен монашески град достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители.

  Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините.

  Преди да излезем от манастирската порта, съзираме една монашеска килия, на чиято врата е изрязан широк отвор. Занемяваме – върху рафтове, високи до тавана, са подредени черепи! Досещаме се, че това са мощи на монасите, подвизавали се в тази обител. Вадим фотоапаратите и на това място правим единствения читав кадър. Някои от черепите са снежнобели, повечето жълтеят. Според монашеското предание, костите на братята, придобили милост пред Господа, имат кехлибарен цвят.

  Впрочем последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са били  навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на XX век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарали спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето.

  През 1960 г. трапезарията на манастира "Св. Варлаам" е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена автентичната монашеска кухня с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.

  В непосредствена близост, само на 400 метра от "Платилитос", е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. Църквата "Успение Богородично" от XI в. е основна забележителност на града. Нейните стенописи датират от XII - XVI век. През 1573 г. синът на Теофан Критски, Неофит, рисува много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир "Св. Варлаам". Има доста магазинчета, заведения, будки от където може да се вземат сувенири, магнитчета или нещо за хапване. 

По време на това пътуване посетихме и гр.Солун - северната столица на Гърция и курортът Катерини Паралия, за които разказвам в тази статия:

Солун и Катерини Паралия

Солун и Катерини Паралия, Гърция

         

   Днешната дестинация, за която ще разкажа е Гърция, и по-точно Солун, Катерини Паралия и скалните манастири Метеора.

Още при навлизането ни в Гърция ни направи впечатление качественото и професионално правене на магистралите, пътните съоръжения и настилките.

Пристигнахме в Солун - един прекрасен град, един от най-красивите градове на Гърция.

Солун е вторият по големина град на Гърция с население около 800 хиляди жители. Основан е през 315г. пр.Хр. от македонския цар Касандър, който нарекъл новопостроения град с името на своята съпруга - Тесалоники. По времето на римското владичество Солун станал изходен пункт за християнизирането на Европа. От началото на миналия век Солун е част от днешна Гърция.

Какво да видим: Туристическите атракции в Солун не са много. "Задължителните" обекти за посещение са: Бялата кула-някогашен наблюдателен пункт и затвор, а сега музей с колекции от скулптури, икони и фрагменти от мозайки, църквата "Св.Димитър"-особено значима за жителите на града, ротондата "Св.Георги".

    Не пропускайте да посетите най-известния морски пазар на Балканския полуостров - ако забравите хигиенно-санитарните норми, ще усетите истинското очарование, да стоите сред сергии от разнообразни морски дарове.

    

                                                                    

Паметника на Аристотел - има поверие, че ако му потъркаш палеца на крака ще станеш много умен и богат. Оказа се, че много хора имат тази амбиция, защото пръстът му беше изтъркан до блясък :)

Часовник от цветя

 Солунския пазар - честно казано, стори ми се страшно мръсно, нехигиенично, ориенталско - навсякъде беше ужасна смрад, котки и кучета си обикаляха наоколо, Месото се режеше направо от шиша, имаше кръв и карантия навсякъде, въобще не беше хубаво преживяване неговото посещение.

 Паметника на Александър Македонски в Солун, Гърция

Залез в Солун

   

    Отправихме се към Катерини. Екскурзоводът ни обясни, че Паралия означава плаж и, че името на градчето е само Катерини, а частта, която е туристическа - с ресторантите, множество хотели и магазини се нарича Катерини Паралия. Градчето е много хубаво. Всички сгради са ниски, максимум 3-4 етажни, светли и със сенници заради силното слънце - типично средиземноморски тип строителство.

   В Катерини Паралия има много хубава църква. Направи ни впечатление, че за гърците ходенето на църква е като празник - всички бяха чисти, спретнати, с хубави дрехи и явен респект и уважение към църквата и свещениците. 

  Магазинчетата и заведенията работеха до късно вечерта. Магазините бяха много хубаво подредени и украсени, чудесно аранжирани и с изложени пред тях най-хубавите стоки.

   Първата вечер имахме програма от традиционни гръцки танци. Момчетата и момичетата бяха с хубави носии, много симпатични и успяха да предразположат и нас да се включим в танците и игрите.

   Прекарахме си страхотно и се убедихме, че Катерини Паралия е едно чудесно място за почивка и отдих в Гърция - съчетава прекрасното чисто море, красиви ниски хотелчета, свежа, богата растителност и прекрасен климат. Плажът е прекрасен, чест, водата е кристално чиста, топла и приятна.

На следващия ден посетихме и Скалните манастири Метеора, за които разказвам в следната статия Скалните Манастири Метеора, Гърция

Хисаря (Hissarya), България

  

    Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

    Характерно за град Хисаря е минералното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.

    Вълшебните извори Хисар се отличава от другите наши курорти по изобилието на своите горещи извори и техния разнообразен химичен състав, температура и лечебни свойства. Всеки извор има своето приложение, име и романтична легенда...Около изворите продават пластмасови туби, евтини са, но е удобно, защото дори да нямаш съдове може да си купиш и да си налееш минерална вода, която е много лечебна.

    Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон (160 Емана) и температура 47 градуса, което я прави най-показателна за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Водата е слабоминерализирана, без цвят и мирис, с приятен вкус. Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1882 година, именно на извор Момина баня. С него се поставя началото на организирано балнеолечение в България. Тогава правителството на Източна Румелия издава и първия Правилник за експлоатация на хисарските бани.

     Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музея на бъбречните камъни в Специализираната болница за рехабилитация. Невероятната сбирка датира от 1981 година и съдържа над 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. В момента е експонирана само малка част от нея. Сред експонатите може да се види и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама! Името Момина баня се свързва с една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките и останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята - момата излизала от извора...

   Минералната вода на извор Момина сълза също е слабо минерализирана, но със съдържание на много микроелементи - манган, цинк, кобалт, мед и други или т.н. метални витамини. Това е най-вкусната от хисарските води! Използва се за питейно лечение и то предимно на стомашно-чревни заболявания. Има температура 42 градуса.

    До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, която е най-хладка - 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район, в диаметър от 200 метра, са разположени няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още от римско време. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До нея е Бистрица, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания - освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива. Затова преди години е била предпочитана от дамите! Срещу тях е Свежест. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози. Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите и се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата жена в центъра на града.

   До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня в България, открити през 1935 година. Археолозите датират строежа от IV в. Градена е със смесена зидария, с дебелина на стените 1-2 метра. Подът и стените са били от бял родопски мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. А в други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. Една любопитна подробност - император Диоклециан, чието име е носил града, е въвел първите входни такси за баня в света.

   Разходката по минералните извори приключва с една от емблемите на града - Колонадата. Тя е построена през 1960 година и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.

    Природата е подарила на Хисар най-голямото богатство – вълшебните извори на здравето и красотата!

    Ние отседнахме в хотел "Галери" - малко, но много симпатично хотелче. Разполагахме с чиста и уютна двойна стая. Ползвахме неограничено малкия минерален басейн, парната баня, която се отразява чудесно на хора с белодробни проблеми и сауната. Сауната е голяма и достатъчно просторна, за разлика от на другите хотели, където сме отсядали. Водата в басейна беше много топла и чиста. Цялостното оформление на хотела беше в много приятен стил, все едно се намираш в римска крепост.

   Из градчето има доста кръчми, заведения и ресторантчета, където се предлага обедно меню или свободна консумация.  на традиционни български салати, ястия, мезета и десерти. Посетихме и турски ресторант, в който храната също беше много вкусна. Втората вечер посетихме едно чудесно българско заведение, на което за жалост не помня името, но музикантите бяха страхотни, свириха много професионално и от сърце, изиграхме доста хора и народни танци. Храната също беше традиционна българска и много вкусна.

Това беше нашето пътуване до гр. Хисаря - един прекрасен български град!

Рилски манастир (Rila monastery), Bulgaria

     Рилският манастир е част от 100-те национални туристически обекта на България, но го отделих в отделна публикация, защото за мен е по-специален. Там, около манастира аз получих своето предложение за брак от моя любим и затова това място има особено значение за мен.

№28.Музей Рилски манастир в Рилска света обител (Rila Monastery), България

     За Рилската света обител е невъзможно да се разкаже, защото не достигат думите, с които да се опише това чудо на вярата и архитектурата. Създаден през 30-те години на X век на мястото на стара постница, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Негов създател е отшелникът монах Йоан Рилски, роден около 876 година в село Скрино, сгушено в гънките на Осоговската планина. След смъртта му в 946 година, този първи и най-велик български светец бил канонизиран в Средец /София/. След безброй митарства мощите му, оцелели по чудо, през 1469 година отново били върнати в обновения Рилски манастир, Юздето и до днес са предмет на поклонение. Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е почитан благоговейно от всички българи.

     През XIV век феодалът Стефан Хрельо Драговол превръща манастира в добре укрепен ансамбъл, който отвън прилича на крепост, а вътре изненадва с мекотата на архитектурните форми: арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на вътрешния двор доминира Хрельовата кула, към която в по-нови времена е добавена и камбанария. 

      Пожари изпепеляват манастира през 1778 и 1833 година, но и двата пъти той бива възстановен от майстор Алекси. Между 1834 и 1837 година била построена главната черква "Рождество Богородично" с фантастично красив иконостас. Изографисали я най-добрите иконописци по онова време: Димитър и Симеон Молерови от Банската художествена школа, Захари Зограф, неговият брат Димитър и племенникът му Станислав Доспевски от Самоковската школа.

       Манастирът притежава изключително богата библиотека, която съхранява около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи и възрожденски графични щампи, а музеят е истинска съкровищница със своите 35000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Да не говорим за богатата колекция от икони.

    Не може да се види всичко в тази люлка на българския дух, история, култура и изкуство, но колкото и малко време да имате, не бива да пропускате две неща: чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия /Пътеводителка/, дарена според едно предположение от Мара, сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад Първи.

   Второто уникално произведение е кръстът, изработен с фини длета, увеличителни лещи и резбован с игла от монаха Рафаил, роден в радомирското село Калища. Той съумял за 12 години, върху цяло парче дърво с размери едва 81 на 43 сантиметра, да извае 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. За създаването на този невероятен шедьовър монахът заплатил със загубата на своето зрение.

   Рилският манастир е обявен през 1983 година от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.

   След като разгледахме манастира и се насладихме на неговата красота и вълшебство се заизкачвахме по пътя нагоре за да си намерим място, където да хапнем и отпочинем от дългия път. Оказа се, че има много такива места. Около пътя беше пълно с красиви полянки, с направени масички и пейки за пикник, а наблизо минава рекичката. Мястото е просто вълшебно, чувствах се като във сън. След като получих предложението за женитба много се развълнувах и заедно с цялата компания отпразнувахме щастливото събитие. Затова Рилският Манастир си остава едно специално за мен място, кътче от България, което заема важно място в сърцето ми!

                                  

По река Камчия

   

 Едно любимо място на цялото ми семейство. Още като малки деца ходехме много пъти на Камчия.  Мястото е много приятно с това, че съчетава хладината на планина и гора, с множеството си къмпинги и почивни станции с бунгала, реката, по която можеш да се разходиш с лодка или водно колело и морето, в което се влива реката.

   Извиращи от Източна Стара Планина двете малки реки Луда Камчия и Голяма Камчия се сливат и образуват една от най красивите реки в България – река Камчия. Слизайки от Балкана тя се провира през гористата местност Лонгоза – днес биосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

    Също като реките Ропотамо, Дяволска и Велека, така и Камчия е с пясъчно-глинеста почва, покрита с дива растителност и обширно устие.

    Устието на Камчия е любимо място за почивка на туристи по българското Черноморие. То се намира на 34км от град Варна и неговият район характерен с безкрайните си плажове.

    Някога Камчия е носила името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното й име е с кумански произход. На левия бряг на реката е построена римска крепост, наречена Ерите.

    Мястото е чудесно за тези, които не търсят лукса, тълпата и лудницата на големите ни курорти - В Камчия е тихо, сенчесто, и свободно - можеш да се разхождаш с часове из лонгозната гора без да срещнеш никого. Малко неприятни са комарите, който си живеят охолно там заради сянката и влагата. Задължително е да се носи някакъв репелент.

    Миналата година отново посетихме Камчия. Като изключим новите спортни рехабилитационни центрове на руснаците, всичко останало си е по старому. Старите капанчета и заведения край кея, множеството лодки, рибарите и рибарското селище, в което има живеещи хора целогодишно - всичко си е там, както преди много години. Животът сякаш е спрял.  

    Качихме се на много хубава лодка - "Люси" Капитан ни беше едно много симпатично момиче, която ни разказа много интересни неща за историята, за привичките на местните хора и за самата река. Не децата им позволи да хванат кормилото на лодката и да се снимат там и те бяха очаровани.

    Плажът не е от най-приятните, защото е обсипан с едни бодливи растения, ние им казваме таралежчета, и почти нямаш шанс да не се убодеш на някое. Но пък е мнооого широк и винаги има място. Видяхме много къмпингуващи компании - с палатки, каравани и барбекюта.

  Това беше моят разказ за устието на река Камчия - едно място, което ме върна много години назад, но пазещо своето очарование и досега.