По река Камчия

   

 Едно любимо място на цялото ми семейство. Още като малки деца ходехме много пъти на Камчия.  Мястото е много приятно с това, че съчетава хладината на планина и гора, с множеството си къмпинги и почивни станции с бунгала, реката, по която можеш да се разходиш с лодка или водно колело и морето, в което се влива реката.

   Извиращи от Източна Стара Планина двете малки реки Луда Камчия и Голяма Камчия се сливат и образуват една от най красивите реки в България – река Камчия. Слизайки от Балкана тя се провира през гористата местност Лонгоза – днес биосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

    Също като реките Ропотамо, Дяволска и Велека, така и Камчия е с пясъчно-глинеста почва, покрита с дива растителност и обширно устие.

    Устието на Камчия е любимо място за почивка на туристи по българското Черноморие. То се намира на 34км от град Варна и неговият район характерен с безкрайните си плажове.

    Някога Камчия е носила името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното й име е с кумански произход. На левия бряг на реката е построена римска крепост, наречена Ерите.

    Мястото е чудесно за тези, които не търсят лукса, тълпата и лудницата на големите ни курорти - В Камчия е тихо, сенчесто, и свободно - можеш да се разхождаш с часове из лонгозната гора без да срещнеш никого. Малко неприятни са комарите, който си живеят охолно там заради сянката и влагата. Задължително е да се носи някакъв репелент.

    Миналата година отново посетихме Камчия. Като изключим новите спортни рехабилитационни центрове на руснаците, всичко останало си е по старому. Старите капанчета и заведения край кея, множеството лодки, рибарите и рибарското селище, в което има живеещи хора целогодишно - всичко си е там, както преди много години. Животът сякаш е спрял.  

    Качихме се на много хубава лодка - "Люси" Капитан ни беше едно много симпатично момиче, която ни разказа много интересни неща за историята, за привичките на местните хора и за самата река. Не децата им позволи да хванат кормилото на лодката и да се снимат там и те бяха очаровани.

    Плажът не е от най-приятните, защото е обсипан с едни бодливи растения, ние им казваме таралежчета, и почти нямаш шанс да не се убодеш на някое. Но пък е мнооого широк и винаги има място. Видяхме много къмпингуващи компании - с палатки, каравани и барбекюта.

  Това беше моят разказ за устието на река Камчия - едно място, което ме върна много години назад, но пазещо своето очарование и досега.