Метеора (гр. Μετέωρα) – е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция, прославен с уникално разположените си манастири на върховете на огромни скали.
От някога двадесет и четирите манастира в Метеора днес действащи са само седем.Снимки и светини от манастирите може да разгледате тук:
- Mанастирът "Преображение Христово", наричан "Големият метеор" - най-забележителният
- "Свети Варлаам"
- "Свети Николай Анапавс" - един от най-живописните
- "Света Варвара" ("Русану") – девически, най-малкият манастир
- "Света Троица" - най-труднодостъпният
- "Свети Стефан" – девически, надвесен над градчето Каламбака
- "Ипапантис" (Ипапанди) - затворен за посещения
Метеора (гр. Μετέωρα) е удивително място в Централна Гърция, където е все още жива втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република, обитаваща манастири на върховете на грандиозни, устремени към небето, скални кули. Метеора е едно от най-привлекателните места за поклонници и туристи в Гърция. Разбира се, гърците правят всичко за пари и за развиване на туризма и стимулират търговията около забележителностите - навсякъде е пърно със сергии и търговци на магнитчета, сувенири и какви ли не туристически зарибявки.
Намира се северо-западната част на Тесалийската равнина на около 170 км югозападно от град Литохоро, на около 70 км западно от главния град на Тесалия Лариса, на 21 км от град Трикала и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги). На отиване спряхме в музей и работилница за професионално създаване на икони. Показаха ни различни стилове на състаряване на дървото, за обработката му, за рисуването, сушенето, лакирането и цялостната изработка на иконите. Купихме си икона със лика на Св. Мина - покровител на семейството.
Продължихме нататък по пътя към Метеора. Там сред гъстата тъмнозелена маса на дърветата се извисяват около 60 на брой гигантски (високи до 300 метра) скали, придобили през вековете вид на извисяващи се към небето кули с разнообразна форма.
Когато светлината на Христовата истина осияла тези дотогава езически места, фантастичната, неземна природа на Метеора, привлякла подвижници, презрели земното и устремени към небесното, следващи своя път към Горния Йерусалим. Настанили се сякаш между небето и земята в множеството скални ниши и пещери на Метеора. В долината живеели хора, шумял живот, но поривът на вятъра не донасял до смирените отшелници дори шепота на суетния живот. В труд и молитва те съзерцавали творението и прославяли Твореца.
В Кастраки отшелниците построили през XI в. първия монашески скит, а по-късно - първия манастир "Дупиани" и църквата "Протатон", по подобие на едноименната църква на Света Гора Атон. Така било поставено началото на общежителния манастирски живот в Метеора.
Отшелниците ставали все повече и повече, и не след дълго по върховете на гигантските сиви скали те изградили десетки манастири, до които достигали с вдълбани в камъка стъпала, с въжени стълби, мостове и подемни мрежи.
Старинни фотографии, показващи подемните механизми, използвани в манастирите на Метеора до началото на XX век. Източник: users.tri.sch.gr
Скоро монашеската община прерастнала в монашеска република, организирана по подобие на тази, която и до днес съществува на Св. Гора Атон.
Първоначално в Метеора царувал мир, но от XIII в. мирът бил нарушен от франки, сърби, каталонци, албанци и турци, провеждащи завоевателни походи до Тесалия. Животът в долината станал небезопасен и непристъпните манастири се оказали както добро убежище за преследваните, така и хранилища на православната вяра и средище на византийското църковно изкуство и иконопис.
През XVI век, по времето на управлението на турския султан Сюлейман Великолепни (1520-66), манастирският живот на Метеора достигнал най-големия си разцвет; монаси се подвизавали в двадесет и четири манастира, в скитове и келии, а майстори-иконописци от критската школа украсявали храмовете с неповторими фрески и икони.
През 1988 г. манастирите са включени в списъка на обекти на световното наследство на Юнеско.
Всъщност Метеора означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята" и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове, което довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.Християнски подвижници от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на "висящите камъни" отворена и жива страница от книга Битие. Но "едва" преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият общежитиен манастир, основан от св. Атанасий Метеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името "Велик Метеор" или "Платилитос" (плосък камък).
Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15. От тях шест действащи - четири мъжки и два женски. В този небесен монашески град достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители.
Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са били носени материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините.
Преди да излезем от манастирската порта, съзираме една монашеска килия, на чиято врата е изрязан широк отвор. Занемяваме – върху рафтове, високи до тавана, са подредени черепи! Досещаме се, че това са мощи на монасите, подвизавали се в тази обител. Вадим фотоапаратите и на това място правим единствения читав кадър. Някои от черепите са снежнобели, повечето жълтеят. Според монашеското предание, костите на братята, придобили милост пред Господа, имат кехлибарен цвят.
Впрочем последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са били навивани и отпускани дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на XX век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарали спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето.
През 1960 г. трапезарията на манастира "Св. Варлаам" е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена автентичната монашеска кухня с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.
В непосредствена близост, само на 400 метра от "Платилитос", е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. Църквата "Успение Богородично" от XI в. е основна забележителност на града. Нейните стенописи датират от XII - XVI век. През 1573 г. синът на Теофан Критски, Неофит, рисува много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир "Св. Варлаам". Има доста магазинчета, заведения, будки от където може да се вземат сувенири, магнитчета или нещо за хапване.
По време на това пътуване посетихме и гр.Солун - северната столица на Гърция и курортът Катерини Паралия, за които разказвам в тази статия:
Солун и Катерини Паралия
Няма коментари:
Публикуване на коментар