Котор и Которския залив, Черна гора (Kotor, Montenegro)

  виж голяма карта

      Разположен в най-южния фиорд в Европа - Которския залив (Boka Kotorska), Котор (Kotor) не би могъл да се радва на по-контрастни пейзажи. Укрепеният стар град се е сгушил в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен, а улиците като лабиринт ви изненадват с кафенета, църкви и ресторанти на скритите площади. Надвисналите сякаш планини осигуряват защита на целия залив, а морето е мастиленосиньо. В северната част на града протича късата, но буйна река Шкурда, а в западната се намира изворът Гурдич.

     Няма точни данни за възникването на града, но археолозите смятат, че е бил изграден върху останките на древния град Акрувиум. Според древногръцка легенда градът е основан след мисията на аргонавтите в търсене на Златното руно. Със сигурност се знае, че е съществувал преди времето на Омир, 7-8 столетия преди новата ера.

     Котор е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заради важната си роля в изкуството и културата в миналото и естественото си пристанище. В града ще усетите влиянието на Древна Гърция и Древен Рим, Балканите, средиземноморската култура и венецианската архитектура.

      През средните векове Которският залив - това естествено пристанище на адриатическия бряг на Черна гора - е било важен търговски център и център на изкуствата със своите прочути школи по зидарство и каменоделство и по иконопис. Много от паметниците в Котор, включително четири църкви в романски стил и градските стени, са били сериозно повредени от голямо земетресение през 1979 г., но след това градът е възстановен, главно с помощта на ЮНЕСКО.

      От стръмно спускащите се планински склонове към морския бряг, опасващи от три страни  Котор, се открива незабравима и силно впечатляваща гледка към целия Которски залив.
      Старият град Котор съществува от III в. след Христа. Старият град е опасан от три страни с високи двадесет метра и дълги 4500 м. крепостни стени, с отбранителни кули и други бойни съоръжения, които са защитавали населеното място срещу нападения откъм морето. Хълмът, по който са разположени крепостните стени, се нарича "Сент Джовани".
     В града може да се влезе през три порти, отличаващи се със старата си архитектура от римско време. Най-впечатляваща е главната централна порта, през която се влиза в града направо на площада на оръдията. Тук е часовниковата кула, която и сега отброява часовете на времето. Южната порта на града е близо до пазара и е изградена през IX век, а главната порта и северната датират от XVI век. На главната порта над входа има надпис "Нищо наше няма да дадем!".
      Старият град Котор е мъртъв град. В него няма постоянно живеещи хора. На входа на отделните сгради са поставени червени табели, от които се вижда чия собственост са били те в далечното минало. Това са богати аристократични которски фамилии. Те са строени предимно в периода XII - XVI век. Архитектурното изпълнение е в романски, готически и ренесансов стил. Силно се чувства венецианското влияние.
      На площада на оръдията в източна посока е жълтата сграда на Наполеоновия театър. При нашествията на войските му Наполеон е идвал в стария град Котор, харесал е много града и околностите му и е дал необходимите финансови средства за построяването на театъра, който и сега носи неговото име. Друг характерен площад е площадът "Свети Трифон", на който се намира католическата катедрала "Свети Трифон".
     "Свети Трифон" е закрилник на град Котор. Съществува легенда, която разказва, че в средните векове пирати са нападнали града и са откраднали мощите на Свети Трифон. Местното население е събрало значителна сума финансови средства и е откупило от пиратите мощите на светеца Трифон, които сега се намират в тази катедрала.
      Катедралата "Свети Трифон" е от XII век, действаща, много богато обзаведена с голяма, метална входна врата, по която са инкрустирани различни фигури. Високо над нея е характерната розетка - отличителен знак на католическите храмове. Вляво от нея е старата сграда на някогашната община. Камбанарията на катедралата "Свети Трифон", както и часовниковата кула са от XIV век. Реставрация е извършена през XVII век.
      При нашествията различни войскови части на французи, венецианци, турци и Самуилови българи са идвали до Котор, но никои от тях не са разрушавали този град. В центъра на града е сградата Драко. Сега в нея се помещава Институт за опазване на паметниците на културата. Характерна сграда е дворецът Бургурина. Тя е била собственост на голям влиятелен католически свещеник, който не е имал право да се жени и да създава поколение. Затова е дарил тази своя собственост на общината. Сега тя е превърната в морски музей. В него експонираните предмети са ръчна изработка. Музеят е на два етажа. Тук могат да се видят гербовете на всички стари которски фамилии, мечове, ползвани от морските войски, интересни модели на стари кораби и различни видове морски укрепления. На следващото малко площадче е църквата "Свети Лука" от XII век. В нея има фрески от XII - XIV век, които са много добре запазени. Първоначално тя е била католическа църква, а след това е превърната в източноправославна. Църквата е в готически стил и е характерна с това, че в нея и сега се извършват католически и източноправославни богослужения. Другата голяма църква, която се намира съвсем наблизо е "Свети Николай". Тя е православна, завършена в края на XIX век. Преди това на същото място е съществувал Бенедиктински храм от IX век. Била е католическа с характерната за тези храмове розетка високо над входа.
      Има данни, че при едно от нападенията на цар Самуил, тази църква е била разрушена, но след това е възстановена.
      От това площадче нагоре в покрайнините на Стария град Котор, по малки тесни каменни стъпала, е възможно човек да се изкачи високо на крепостните стени. По тях за около 30 минути се отива до малката църква "Господ Здравле". Оттук се открива изключително красив пейзаж към целия Которски залив. Този залив някои наричат най-южния фиорд на Европа. Това е най-валежното място на Европейския континент, едно съчетание на влажния средиземноморски въздух и стръмно отвесните склонове на планината, които ограждат залива.
      В залива има голям брой островчета. Някои от тях са били обитаеми. Интересна е историята за създаването на Ботаническата градина в едната част на провлака. Местната богата аристократка Екатерина Властелинович много млада овдовява и се отдава изцяло на монашески живот. С големите финансови средства, с които е разполагала, закупува част от провлака и го превръща в интересна ботаническа градина, която съществува и досега.

    Силно впечатляваща забележителност, освен с пейзажа си, Которският залив предизвиква интерес с богатото видово разнообразие на растителния и животински свят по бреговете му. Голям е броят на островите в залива, но непременно трябва да отбележим остров "Свети Георги" с богатата му растителност. Непосредствено зад него е Каменният остров, на който се намира малка църква "Дева Мария", в която е изложен гоблен везан с косите на жена, която от младини до дълбока старост очаква своя съпруг моряк, който така и не се е завърнал от морето. По бреговете на залива няма големи високи сгради. Само малки, с височина до 3 етажа, туристически обекти, разпръснати на значително разстояние един от друг сред богатата растителност, които привличат туристи любители на природата. Човек напуска стария град Котор силно впечатлен от видяното и преживяното. Остава и чувството колко добре и категорично е съхранено това културно-историческо богатство. Тук никъде не се виждат реклами, масички на различни заведения и търговски обекти, които да предлагат по български модел дрехи, обувки, плажни принадлежности, сувенири и др.

     Дадена е възможност на посетителите да изучават, да се възхищават, да снимат, да отнесат със себе си спомена за едно добре запазено богатство.

След Котор посетихме гр.Будва. За тази дестинация може да прочетете следващата статия:
http://gonearfarwithme.blogspot.com/2013/10/Budva-Montenegro.html