100 Национални туристически обекта в България, посетени от нас

      Започвам да описвам различни туристически обекти от България, които са включени в списъка за 100-те туристически обекти в България и които сме посетили аз и моето семейство.

№ 33

 ПЕЩЕРАТА СЪЕВА ДУПКА (Sueva cave)

    Без почивен ден.

  Пещерата Съева дупка се намира близо до село Брестница, на 25 км от Тетевен. В пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя. Наречена е на имената на братята Съю и Сею, които са се укривали тук от турците по време на робството. 
Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала – Срутището, е образувана по време на земетресение. Тя е обсипана със скални късове, някои от които с височина 3,2 м. В пещерата има още три прекрасни зали – Концертна зала, Белият замък и Космосът. Концертната зала притежава забележителна акустика. Тук са пяли много известни хорове. Залата Космосът е наречена така, заради карстовите форми, приличащи на излитащи ракети.
Дължината на пещерата е 400 м., а температурата в залите е постоянна през цялата година - 7-11 градуса.

                      

      Пещерата е много, много красива. Има страшно много образувания - и сталакмити, и сталактити, и сталактони. Ако имаш богата фантазия можеш да различиш множество фигури. Аз лично видях над 10, даже гидът ми се възхити на фантазията. Ето повече информация за нея.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0

31. ТРОЯН (TROYAN) - Троянски манастир (без почивен ден). Има печат. - Природо-научен музей с. Черни Осъм (раб. време 9:00-17:00).     Троянският манастир "Успение Богородично" е разположен на 10 км. югоизточно от гр.Троян, в северните части на Троянския балкан. Той e третият по големина в България, след Рилския манастир и Бачковския манастир. Предполага се, че манастирът е основан около 1600 г. През Възраждането той е известно книжовно средище и спомоществувател за издаването на редица книги. Днес в манастирът се съхраняват редица произведeния на църковната живопис, разнообразни произведения на приложните изкуства и занаяти, сред които са сребърната обковка на евангелието, великолепен потир, сребърна мощехранителница с позлата и скъпоценни камъни, чудотворната икона "Света Богородица Триеручица".      Село Черни Осъм е разположено на двата бряга на река Черни Осъм, в подножието на връх Голям Купен, на 2 км. от Троянския манастир. Природо-научният музей е създаден от местен учител по биология. Експозицията му включва богата колекция от представители на местната фауна – над 1200 вида птици, бозайници, земноводни, влечуги и насекоми. Тук посетителите могат да чуят песента на славей, ревът на мечка или воя на вълк. Много впечатляващо е не само за децата , а и за възрастните да видят животните в истинския им размер само на една ръка разстояние. Много ми харесаха колекциите с пеперуди.

24. БАЛЧИК (Balchik)

- Двореца и ботаническата градина 
- Нос Калиакра

   Ботаническата градина в град Балчик е създадена през 1955 г. на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения с невероятно разнообразие от цветове и форми. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.

   Нос Калиакра е разположен на 60 км. североизточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу към морето. Името на местността означава “красив нос”. С нос Калиакра се свързват много легенди. Най-известната от тях разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Днес нос Калиакра е красив природен резерват, където гнездят корморани, тюлени и делфини плуват в морето, а скорци и скални косове обитават пещерите.

  

19. Габрово - етнографски комплекс Етър, Музей на образованието 

          Град Габрово се намира в Северна България, на 220 км. североизточно от София. Има население 80 000 жители. Разположен е в северните разклонения на Средна Стара планина, на двата бряга на река Янтра и на надморска височина 392 м. 

     Разположен на 8 километра южно от град Габрово, заемащ площ от 70 декара, архитектурно-етнографският комплекс Етъра е първият по рода си музей на открито у нас. Изгарждането му започва в 1963 г. под ръководството на Лазар Донков. "В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината - пише Донков - да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство." Експозицията дава представа за живота на типичното габровско занаятчийско селище преди 150 години. В работилниците са представени на живо около 20 занаята - резбарство, бъкърджийство, кавалджийство, хлопкарство, фурнаджийство, шекерджийство, билкарство, ножарство, тъкачество, гайтанджийство, кожухарство, стругарство, грънчарство. Разнообразните механизми, обзавеждането в работилниците и ръчните инструменти, също са напълно автентични. Туристите имат възможност да закупят продукцията на занаятите - старинни музикални инструменти, керамика, кожени изделия и др.

22. Дряново - Дряновски манастир, Музей "Кольо Фичето", Пещера "Бачо Киро" (Dryanovo)

      Дряново е град в Централна България. Градът е административен център на община Дряново и попада в административна област Габрово. Дряново се намира на 22км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км. от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км. от гр. Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км. от гр. Севлиево, стария Хоталич. Населението на общината е около 11000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров - в пещерата "Бачо Киро".

          Град Дряново е основан през 1470 г., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ - ХІІ век.

       Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил" е разположен на 5 км. югозападно от Дряново в живописния пролом на Дряновска река. Основан е през Втората българска държава - началото на XII век в местността Църквището. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.). На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Манастирът е действащ мъжки манастир. Обявен е за паметник на културата.

     Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871г. - и от Васил Левски.

   На територията на Дряновски манастир е открита екопътека - изградена по програмата на Българската асоциация за селски туризъм. Кръговият маршрут дава възможност чрез дървени съоръжения и незначителни корекции на терена туристите да проникнат в доскоро недостъпни и непознати природни кътове.

       Експозицията на историческия музей в град Дряново е открита през 1969 година по случай 170 години от рождението на Майстора. Тя е посветена на живота и работата на Майстор Кольо Фичето. Сградата на музея е част от комплекс, съставен от стари градски къщи и църквата "Света Троица".

     Никола Фичев е роден в град Дряново през 1800 година. Някои от най-значимите сгради построени от Майстора са - хан Хаджи Николи, Конакът и Къщата с маймунката във Велико Търново; Моста на река Дряновска и църквата "Св. Никола" в Дряново.

    Пещерата "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - "Предверието". В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. Пещерата разполага с разнообразие от варовикови образувания - сталагмити, сталактити, сталактони, колони и завеси.

    През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а от 1964 г. е електрифицирана. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600 м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1 800 000 години.