Рилският манастир е част от 100-те национални туристически обекта на България, но го отделих в отделна публикация, защото за мен е по-специален. Там, около манастира аз получих своето предложение за брак от моя любим и затова това място има особено значение за мен.
№28.Музей Рилски манастир в Рилска света обител (Rila Monastery), България
За Рилската света обител е невъзможно да се разкаже, защото не достигат думите, с които да се опише това чудо на вярата и архитектурата. Създаден през 30-те години на X век на мястото на стара постница, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Негов създател е отшелникът монах Йоан Рилски, роден около 876 година в село Скрино, сгушено в гънките на Осоговската планина. След смъртта му в 946 година, този първи и най-велик български светец бил канонизиран в Средец /София/. След безброй митарства мощите му, оцелели по чудо, през 1469 година отново били върнати в обновения Рилски манастир, Юздето и до днес са предмет на поклонение. Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е почитан благоговейно от всички българи.
През XIV век феодалът Стефан Хрельо Драговол превръща манастира в добре укрепен ансамбъл, който отвън прилича на крепост, а вътре изненадва с мекотата на архитектурните форми: арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на вътрешния двор доминира Хрельовата кула, към която в по-нови времена е добавена и камбанария.
Пожари изпепеляват манастира през 1778 и 1833 година, но и двата пъти той бива възстановен от майстор Алекси. Между 1834 и 1837 година била построена главната черква "Рождество Богородично" с фантастично красив иконостас. Изографисали я най-добрите иконописци по онова време: Димитър и Симеон Молерови от Банската художествена школа, Захари Зограф, неговият брат Димитър и племенникът му Станислав Доспевски от Самоковската школа.
Манастирът притежава изключително богата библиотека, която съхранява около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи и възрожденски графични щампи, а музеят е истинска съкровищница със своите 35000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Да не говорим за богатата колекция от икони.
Не може да се види всичко в тази люлка на българския дух, история, култура и изкуство, но колкото и малко време да имате, не бива да пропускате две неща: чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия /Пътеводителка/, дарена според едно предположение от Мара, сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад Първи.
Второто уникално произведение е кръстът, изработен с фини длета, увеличителни лещи и резбован с игла от монаха Рафаил, роден в радомирското село Калища. Той съумял за 12 години, върху цяло парче дърво с размери едва 81 на 43 сантиметра, да извае 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. За създаването на този невероятен шедьовър монахът заплатил със загубата на своето зрение.
Рилският манастир е обявен през 1983 година от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.
След като разгледахме манастира и се насладихме на неговата красота и вълшебство се заизкачвахме по пътя нагоре за да си намерим място, където да хапнем и отпочинем от дългия път. Оказа се, че има много такива места. Около пътя беше пълно с красиви полянки, с направени масички и пейки за пикник, а наблизо минава рекичката. Мястото е просто вълшебно, чувствах се като във сън. След като получих предложението за женитба много се развълнувах и заедно с цялата компания отпразнувахме щастливото събитие. Затова Рилският Манастир си остава едно специално за мен място, кътче от България, което заема важно място в сърцето ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар